Sorah Ash-Shuara ( The Poets )

Choose the reader

Български

Sorah Ash-Shuara ( The Poets ) - Verses Number 227

طسم ( 1 )

Та. Син. Мим.

تِلْكَ آيَاتُ الْكِتَابِ الْمُبِينِ ( 2 )

Тези са знаменията на ясната Книга.

لَعَلَّكَ بَاخِعٌ نَّفْسَكَ أَلَّا يَكُونُوا مُؤْمِنِينَ ( 3 )

Не погубвай себе си, задето не искат да повярват!

إِن نَّشَأْ نُنَزِّلْ عَلَيْهِم مِّنَ السَّمَاءِ آيَةً فَظَلَّتْ أَعْنَاقُهُمْ لَهَا خَاضِعِينَ ( 4 )

Ако Ние пожелаем, ще им спуснем знамение от небето и ще сведат глави пред него.

وَمَا يَأْتِيهِم مِّن ذِكْرٍ مِّنَ الرَّحْمَٰنِ مُحْدَثٍ إِلَّا كَانُوا عَنْهُ مُعْرِضِينَ ( 5 )

И не идва при тях ново напомняне от Всемилостивия, без да се отвърнат от него.

فَقَدْ كَذَّبُوا فَسَيَأْتِيهِمْ أَنبَاءُ مَا كَانُوا بِهِ يَسْتَهْزِئُونَ ( 6 )

Те го взимаха за лъжа, но ще дойдат при тях вестите за онова, на което се подиграваха.

أَوَلَمْ يَرَوْا إِلَى الْأَرْضِ كَمْ أَنبَتْنَا فِيهَا مِن كُلِّ زَوْجٍ كَرِيمٍ ( 7 )

И нима не поглеждат към земята, колко полезни видове накарахме да поникнат от нея?

إِنَّ فِي ذَٰلِكَ لَآيَةً ۖ وَمَا كَانَ أَكْثَرُهُم مُّؤْمِنِينَ ( 8 )

В това има знамение, но повечето от тях не са вярващи.

وَإِنَّ رَبَّكَ لَهُوَ الْعَزِيزُ الرَّحِيمُ ( 9 )

Твоят Господ наистина е Всемогъщия, Милосърдния.

وَإِذْ نَادَىٰ رَبُّكَ مُوسَىٰ أَنِ ائْتِ الْقَوْمَ الظَّالِمِينَ ( 10 )

И когато твоят Господ призова Муса: “Иди при хората-угнетители,

قَوْمَ فِرْعَوْنَ ۚ أَلَا يَتَّقُونَ ( 11 )

хората на Фараона! Нима не ще се побоят?”, -

قَالَ رَبِّ إِنِّي أَخَافُ أَن يُكَذِّبُونِ ( 12 )

каза: “Господи мой, страхувам се да не ме вземат за лъжец

وَيَضِيقُ صَدْرِي وَلَا يَنطَلِقُ لِسَانِي فَأَرْسِلْ إِلَىٰ هَارُونَ ( 13 )

и сърцето ми ще се свие, и езикът ми не ще се развърже. Дай [пророчеството] и на Харун!

وَلَهُمْ عَلَيَّ ذَنبٌ فَأَخَافُ أَن يَقْتُلُونِ ( 14 )

И имам грях пред тях, затова ме е страх да не ме убият.”

قَالَ كَلَّا ۖ فَاذْهَبَا بِآيَاتِنَا ۖ إِنَّا مَعَكُم مُّسْتَمِعُونَ ( 15 )

Каза: “Не [няма да те убият]! Двамата вървете с Нашите знамения! Ние сме с вас - чуващи.

فَأْتِيَا فِرْعَوْنَ فَقُولَا إِنَّا رَسُولُ رَبِّ الْعَالَمِينَ ( 16 )

Идете при Фараона и кажете: “Ние сме пратени от Господа на световете.

أَنْ أَرْسِلْ مَعَنَا بَنِي إِسْرَائِيلَ ( 17 )

Пусни с нас синовете на Исраил!”

قَالَ أَلَمْ نُرَبِّكَ فِينَا وَلِيدًا وَلَبِثْتَ فِينَا مِنْ عُمُرِكَ سِنِينَ ( 18 )

Каза [Фараонът]: “Не те ли отгледахме сред нас от дете? И не прекара ли сред нас години от живота си?

وَفَعَلْتَ فَعْلَتَكَ الَّتِي فَعَلْتَ وَأَنتَ مِنَ الْكَافِرِينَ ( 19 )

И направи, каквото направи. Ти си от неблагодарните.”

قَالَ فَعَلْتُهَا إِذًا وَأَنَا مِنَ الضَّالِّينَ ( 20 )

Каза: “Направих го тогава, когато бях от заблудените.

فَفَرَرْتُ مِنكُمْ لَمَّا خِفْتُكُمْ فَوَهَبَ لِي رَبِّي حُكْمًا وَجَعَلَنِي مِنَ الْمُرْسَلِينَ ( 21 )

И избягах от вас, когато ме уплашихте, а моят Господ ме дари с мъдрост и ме стори от пратениците.

وَتِلْكَ نِعْمَةٌ تَمُنُّهَا عَلَيَّ أَنْ عَبَّدتَّ بَنِي إِسْرَائِيلَ ( 22 )

И каква е тази благодат, за която ме упрекваш, щом ти си поробил синовете на Исраил?”

قَالَ فِرْعَوْنُ وَمَا رَبُّ الْعَالَمِينَ ( 23 )

Рече Фараонът: “А какво е Господът на световете?”

قَالَ رَبُّ السَّمَاوَاتِ وَالْأَرْضِ وَمَا بَيْنَهُمَا ۖ إِن كُنتُم مُّوقِنِينَ ( 24 )

Каза: “Господът на небесата и на земята, и на всичко между тях, ако сте убедени.”

قَالَ لِمَنْ حَوْلَهُ أَلَا تَسْتَمِعُونَ ( 25 )

Рече [Фараонът] на онези около него: “Чувате ли?”

قَالَ رَبُّكُمْ وَرَبُّ آبَائِكُمُ الْأَوَّلِينَ ( 26 )

Каза [Муса]: “Вашият Господ и Господът на древните ви предци...”

قَالَ إِنَّ رَسُولَكُمُ الَّذِي أُرْسِلَ إِلَيْكُمْ لَمَجْنُونٌ ( 27 )

Рече [Фараонът]: “Вашият пратеник, изпратен при вас, е луд.”

قَالَ رَبُّ الْمَشْرِقِ وَالْمَغْرِبِ وَمَا بَيْنَهُمَا ۖ إِن كُنتُمْ تَعْقِلُونَ ( 28 )

Каза [Муса]: “Господът на изтока и на запада, и на всичко между тях, ако проумявате.”

قَالَ لَئِنِ اتَّخَذْتَ إِلَٰهًا غَيْرِي لَأَجْعَلَنَّكَ مِنَ الْمَسْجُونِينَ ( 29 )

Рече [Фараонът]: “Ако приемеш друг бог освен мен, ще те тикна при затворниците.”

قَالَ أَوَلَوْ جِئْتُكَ بِشَيْءٍ مُّبِينٍ ( 30 )

Каза: “А ако ти донеса нещо очевидно?”

قَالَ فَأْتِ بِهِ إِن كُنتَ مِنَ الصَّادِقِينَ ( 31 )

Рече [Фараонът]: “Дай го, ако казваш истината!”

فَأَلْقَىٰ عَصَاهُ فَإِذَا هِيَ ثُعْبَانٌ مُّبِينٌ ( 32 )

И метна Муса тоягата си, и ето я - явна змия!

وَنَزَعَ يَدَهُ فَإِذَا هِيَ بَيْضَاءُ لِلنَّاظِرِينَ ( 33 )

И извади ръката си, и ето я - сияйнобяла за гледащите!

قَالَ لِلْمَلَإِ حَوْلَهُ إِنَّ هَٰذَا لَسَاحِرٌ عَلِيمٌ ( 34 )

Каза [Фараонът] на знатните около него: “Този е вещ магьосник.

يُرِيدُ أَن يُخْرِجَكُم مِّنْ أَرْضِكُم بِسِحْرِهِ فَمَاذَا تَأْمُرُونَ ( 35 )

Иска да ви прогони с магията си от вашата земя. Какво ще посъветвате?”

قَالُوا أَرْجِهْ وَأَخَاهُ وَابْعَثْ فِي الْمَدَائِنِ حَاشِرِينَ ( 36 )

Казаха: “Дай отсрочка на него и брат му, и прати по градовете събирачи,

يَأْتُوكَ بِكُلِّ سَحَّارٍ عَلِيمٍ ( 37 )

да ти доведат всички вещи магьосници!”

فَجُمِعَ السَّحَرَةُ لِمِيقَاتِ يَوْمٍ مَّعْلُومٍ ( 38 )

И магьосниците бяха насъбрани в часа на определения ден.

وَقِيلَ لِلنَّاسِ هَلْ أَنتُم مُّجْتَمِعُونَ ( 39 )

И се рече на хората: “Събрахте ли се?”

لَعَلَّنَا نَتَّبِعُ السَّحَرَةَ إِن كَانُوا هُمُ الْغَالِبِينَ ( 40 )

[Хората казаха:] “Ще последваме магьосниците, ако победят!”

فَلَمَّا جَاءَ السَّحَرَةُ قَالُوا لِفِرْعَوْنَ أَئِنَّ لَنَا لَأَجْرًا إِن كُنَّا نَحْنُ الْغَالِبِينَ ( 41 )

И когато магьосниците дойдоха, рекоха на Фараона: “Ще има ли за нас награда, ако ние победим?”

قَالَ نَعَمْ وَإِنَّكُمْ إِذًا لَّمِنَ الْمُقَرَّبِينَ ( 42 )

Рече: “Да, и тогава ще бъдете от приближените.”

قَالَ لَهُم مُّوسَىٰ أَلْقُوا مَا أَنتُم مُّلْقُونَ ( 43 )

Муса им рече: “Мятайте, каквото ще мятате!”

فَأَلْقَوْا حِبَالَهُمْ وَعِصِيَّهُمْ وَقَالُوا بِعِزَّةِ فِرْعَوْنَ إِنَّا لَنَحْنُ الْغَالِبُونَ ( 44 )

И метнаха те своите въжета и тояги, и рекоха: “С могъществото на Фараона ние ще победим.”

فَأَلْقَىٰ مُوسَىٰ عَصَاهُ فَإِذَا هِيَ تَلْقَفُ مَا يَأْفِكُونَ ( 45 )

И Муса метна своята тояга, и ето я - поглъща онова, с което измамват!

فَأُلْقِيَ السَّحَرَةُ سَاجِدِينَ ( 46 )

Тогава магьосниците паднаха, свеждайки чела до земята в суджуд.

قَالُوا آمَنَّا بِرَبِّ الْعَالَمِينَ ( 47 )

Рекоха: “Повярвахме в Господа на световете,

رَبِّ مُوسَىٰ وَهَارُونَ ( 48 )

Господа на Муса и Харун!”

قَالَ آمَنتُمْ لَهُ قَبْلَ أَنْ آذَنَ لَكُمْ ۖ إِنَّهُ لَكَبِيرُكُمُ الَّذِي عَلَّمَكُمُ السِّحْرَ فَلَسَوْفَ تَعْلَمُونَ ۚ لَأُقَطِّعَنَّ أَيْدِيَكُمْ وَأَرْجُلَكُم مِّنْ خِلَافٍ وَلَأُصَلِّبَنَّكُمْ أَجْمَعِينَ ( 49 )

Рече [Фараонът]: “Нима му повярвахте, преди аз да съм ви позволил? Той ви е старейшината, който ви е научил на магия. И ще разберете! Ще ви отсека ръцете и краката кръстом, и всички ви ще разпъна.”

قَالُوا لَا ضَيْرَ ۖ إِنَّا إِلَىٰ رَبِّنَا مُنقَلِبُونَ ( 50 )

Рекоха: “Не е беда! Наистина при нашия Господ ще се завърнем.

إِنَّا نَطْمَعُ أَن يَغْفِرَ لَنَا رَبُّنَا خَطَايَانَا أَن كُنَّا أَوَّلَ الْمُؤْمِنِينَ ( 51 )

Надяваме се да ни опрости нашият Господ прегрешенията, защото първи повярвахме.”

وَأَوْحَيْنَا إِلَىٰ مُوسَىٰ أَنْ أَسْرِ بِعِبَادِي إِنَّكُم مُّتَّبَعُونَ ( 52 )

И дадохме на Муса откровение: “Отпътувай с Моите раби нощем! Вас ще ви преследват.”

فَأَرْسَلَ فِرْعَوْنُ فِي الْمَدَائِنِ حَاشِرِينَ ( 53 )

И изпрати Фараонът събирачи в градовете:

إِنَّ هَٰؤُلَاءِ لَشِرْذِمَةٌ قَلِيلُونَ ( 54 )

“Тези [синове на Исраил] са малко хора.

وَإِنَّهُمْ لَنَا لَغَائِظُونَ ( 55 )

Те ни разгневяват,

وَإِنَّا لَجَمِيعٌ حَاذِرُونَ ( 56 )

но ние всички сме бдителни.”

فَأَخْرَجْنَاهُم مِّن جَنَّاتٍ وَعُيُونٍ ( 57 )

И така Ние ги пропъдихме от градини и извори,

وَكُنُوزٍ وَمَقَامٍ كَرِيمٍ ( 58 )

и от съкровища, и от знатно място.

كَذَٰلِكَ وَأَوْرَثْنَاهَا بَنِي إِسْرَائِيلَ ( 59 )

Така е. И оставихме това в наследство на синовете на Исраил.

فَأَتْبَعُوهُم مُّشْرِقِينَ ( 60 )

И тръгнаха да ги преследват по изгрев [хората на Фараона].

فَلَمَّا تَرَاءَى الْجَمْعَانِ قَالَ أَصْحَابُ مُوسَىٰ إِنَّا لَمُدْرَكُونَ ( 61 )

И когато двете множества се съгледаха, спътниците на Муса рекоха: “Ние сме настигнати.”

قَالَ كَلَّا ۖ إِنَّ مَعِيَ رَبِّي سَيَهْدِينِ ( 62 )

Рече: “Не! Моят Господ е с мен и Той ще ме напъти!”

فَأَوْحَيْنَا إِلَىٰ مُوسَىٰ أَنِ اضْرِب بِّعَصَاكَ الْبَحْرَ ۖ فَانفَلَقَ فَكَانَ كُلُّ فِرْقٍ كَالطَّوْدِ الْعَظِيمِ ( 63 )

И разкрихме на Муса: “Удари с тоягата си по морето!” И то се разцепи. И всеки къс бе като огромна планина.

وَأَزْلَفْنَا ثَمَّ الْآخَرِينَ ( 64 )

И сторихме там другите да се приближат.

وَأَنجَيْنَا مُوسَىٰ وَمَن مَّعَهُ أَجْمَعِينَ ( 65 )

И спасихме Муса и всички, които бяха с него.

ثُمَّ أَغْرَقْنَا الْآخَرِينَ ( 66 )

После издавихме другите.

إِنَّ فِي ذَٰلِكَ لَآيَةً ۖ وَمَا كَانَ أَكْثَرُهُم مُّؤْمِنِينَ ( 67 )

В това има знамение, но повечето от тях не вярват.

وَإِنَّ رَبَّكَ لَهُوَ الْعَزِيزُ الرَّحِيمُ ( 68 )

Твоят Господ наистина е Всемогъщия, Милосърдния.

وَاتْلُ عَلَيْهِمْ نَبَأَ إِبْرَاهِيمَ ( 69 )

Прочети им вестта за Ибрахим!

إِذْ قَالَ لِأَبِيهِ وَقَوْمِهِ مَا تَعْبُدُونَ ( 70 )

Когато рече на баща си и народа си: “На какво служите?”,

قَالُوا نَعْبُدُ أَصْنَامًا فَنَظَلُّ لَهَا عَاكِفِينَ ( 71 )

рекоха: “Служим на идоли и ще продължим да им се кланяме.”

قَالَ هَلْ يَسْمَعُونَكُمْ إِذْ تَدْعُونَ ( 72 )

Рече: “Чуват ли ви, когато ги зовете,

أَوْ يَنفَعُونَكُمْ أَوْ يَضُرُّونَ ( 73 )

или ви помагат, или вредят?”

قَالُوا بَلْ وَجَدْنَا آبَاءَنَا كَذَٰلِكَ يَفْعَلُونَ ( 74 )

Рекоха: “Не, но заварихме бащите ни така да правят.”

قَالَ أَفَرَأَيْتُم مَّا كُنتُمْ تَعْبُدُونَ ( 75 )

Рече: “Виждате ли онези [идоли], на които сте служили,

أَنتُمْ وَآبَاؤُكُمُ الْأَقْدَمُونَ ( 76 )

вие и древните ви предци?

فَإِنَّهُمْ عَدُوٌّ لِّي إِلَّا رَبَّ الْعَالَمِينَ ( 77 )

Те са мои врагове, а не Господът на световете,

الَّذِي خَلَقَنِي فَهُوَ يَهْدِينِ ( 78 )

Който ме е сътворил и ме напътва,

وَالَّذِي هُوَ يُطْعِمُنِي وَيَسْقِينِ ( 79 )

и Който ме храни, и ми дава да пия,

وَإِذَا مَرِضْتُ فَهُوَ يَشْفِينِ ( 80 )

и ако се разболея, Той ме изцелява,

وَالَّذِي يُمِيتُنِي ثُمَّ يُحْيِينِ ( 81 )

и Който ще ме умъртви, а после ще ме съживи,

وَالَّذِي أَطْمَعُ أَن يَغْفِرَ لِي خَطِيئَتِي يَوْمَ الدِّينِ ( 82 )

и на Когото се надявам да ми опрости греха в Съдния ден.

رَبِّ هَبْ لِي حُكْمًا وَأَلْحِقْنِي بِالصَّالِحِينَ ( 83 )

Господи, дари ми мъдрост и ме приобщи към праведните!

وَاجْعَل لِّي لِسَانَ صِدْقٍ فِي الْآخِرِينَ ( 84 )

И стори достойно споменаването ми пред идните [поколения],

وَاجْعَلْنِي مِن وَرَثَةِ جَنَّةِ النَّعِيمِ ( 85 )

и ме стори да бъда от наследниците на блажения Рай!

وَاغْفِرْ لِأَبِي إِنَّهُ كَانَ مِنَ الضَّالِّينَ ( 86 )

И опрости баща ми! Той наистина е от заблудените.

وَلَا تُخْزِنِي يَوْمَ يُبْعَثُونَ ( 87 )

И не ме опозорявай в Деня, когато [тварите] ще бъдат възкресени,

يَوْمَ لَا يَنفَعُ مَالٌ وَلَا بَنُونَ ( 88 )

в Деня, когато нито богатство, нито синове ще помогнат,

إِلَّا مَنْ أَتَى اللَّهَ بِقَلْبٍ سَلِيمٍ ( 89 )

освен който дойде при Аллах с чисто сърце.”

وَأُزْلِفَتِ الْجَنَّةُ لِلْمُتَّقِينَ ( 90 )

И Раят ще бъде приближен за богобоязливите.

وَبُرِّزَتِ الْجَحِيمُ لِلْغَاوِينَ ( 91 )

И Адът ще бъде показан на заблудените.

وَقِيلَ لَهُمْ أَيْنَ مَا كُنتُمْ تَعْبُدُونَ ( 92 )

И ще им се рече: “Къде са онези, на които сте служили

مِن دُونِ اللَّهِ هَلْ يَنصُرُونَكُمْ أَوْ يَنتَصِرُونَ ( 93 )

вместо на Аллах? Дали ще ви помогнат, или на себе си ще помогнат?

فَكُبْكِبُوا فِيهَا هُمْ وَالْغَاوُونَ ( 94 )

Там ще бъдат хвърлени и те, и заблудените,

وَجُنُودُ إِبْلِيسَ أَجْمَعُونَ ( 95 )

и войските на Иблис - всичките.

قَالُوا وَهُمْ فِيهَا يَخْتَصِمُونَ ( 96 )

Ще рекат, карайки се там:

تَاللَّهِ إِن كُنَّا لَفِي ضَلَالٍ مُّبِينٍ ( 97 )

“Кълнем се в Аллах, наистина бяхме в явна заблуда,

إِذْ نُسَوِّيكُم بِرَبِّ الْعَالَمِينَ ( 98 )

когато вас приравнявахме с Господа на световете.

وَمَا أَضَلَّنَا إِلَّا الْمُجْرِمُونَ ( 99 )

И ни заблудиха не други, а престъпниците.

فَمَا لَنَا مِن شَافِعِينَ ( 100 )

Сега нямаме нито застъпници,

وَلَا صَدِيقٍ حَمِيمٍ ( 101 )

нито близък приятел.

فَلَوْ أَنَّ لَنَا كَرَّةً فَنَكُونَ مِنَ الْمُؤْمِنِينَ ( 102 )

Да имаше за нас завръщане, щяхме да сме от вярващите.”

إِنَّ فِي ذَٰلِكَ لَآيَةً ۖ وَمَا كَانَ أَكْثَرُهُم مُّؤْمِنِينَ ( 103 )

В това има знамение, но повечето от тях не вярват.

وَإِنَّ رَبَّكَ لَهُوَ الْعَزِيزُ الرَّحِيمُ ( 104 )

Твоят Господ наистина е Всемогъщия, Милосърдния.

كَذَّبَتْ قَوْمُ نُوحٍ الْمُرْسَلِينَ ( 105 )

Народът на Нух взе пратениците за лъжци.

إِذْ قَالَ لَهُمْ أَخُوهُمْ نُوحٌ أَلَا تَتَّقُونَ ( 106 )

Когато техният брат Нух им каза: “Не се ли боите?

إِنِّي لَكُمْ رَسُولٌ أَمِينٌ ( 107 )

Аз съм доверен пратеник за вас,

فَاتَّقُوا اللَّهَ وَأَطِيعُونِ ( 108 )

затова се бойте от Аллах и на мен се покорете!

وَمَا أَسْأَلُكُمْ عَلَيْهِ مِنْ أَجْرٍ ۖ إِنْ أَجْرِيَ إِلَّا عَلَىٰ رَبِّ الْعَالَمِينَ ( 109 )

И не искам от вас отплата. Моята отплата е единствено от Господа на световете,

فَاتَّقُوا اللَّهَ وَأَطِيعُونِ ( 110 )

затова се бойте от Аллах и на мен се покорете!”, -

قَالُوا أَنُؤْمِنُ لَكَ وَاتَّبَعَكَ الْأَرْذَلُونَ ( 111 )

казаха: “Нима ще ти повярваме, щом те следват най-презрените?”

قَالَ وَمَا عِلْمِي بِمَا كَانُوا يَعْمَلُونَ ( 112 )

Каза: “Но знам ли аз какво са вършили?

إِنْ حِسَابُهُمْ إِلَّا عَلَىٰ رَبِّي ۖ لَوْ تَشْعُرُونَ ( 113 )

Равносметката им е единствено при моя Господ, ако осъзнавате.

وَمَا أَنَا بِطَارِدِ الْمُؤْمِنِينَ ( 114 )

Аз не ще прогонвам вярващите.

إِنْ أَنَا إِلَّا نَذِيرٌ مُّبِينٌ ( 115 )

Аз съм само явен предупредител.”

قَالُوا لَئِن لَّمْ تَنتَهِ يَا نُوحُ لَتَكُونَنَّ مِنَ الْمَرْجُومِينَ ( 116 )

Казаха: “Ако не престанеш, о, Нух, ще бъдеш пребит с камъни.”

قَالَ رَبِّ إِنَّ قَوْمِي كَذَّبُونِ ( 117 )

Каза: “Господи, моят народ ме взе за лъжец.

فَافْتَحْ بَيْنِي وَبَيْنَهُمْ فَتْحًا وَنَجِّنِي وَمَن مَّعِيَ مِنَ الْمُؤْمِنِينَ ( 118 )

Затова отсъди между нас и спаси мен и вярващите, които са заедно с мен!”

فَأَنجَيْنَاهُ وَمَن مَّعَهُ فِي الْفُلْكِ الْمَشْحُونِ ( 119 )

И спасихме него и онези, които бяха заедно с него в натоварения Ковчег.

ثُمَّ أَغْرَقْنَا بَعْدُ الْبَاقِينَ ( 120 )

Сетне издавихме останалите.

إِنَّ فِي ذَٰلِكَ لَآيَةً ۖ وَمَا كَانَ أَكْثَرُهُم مُّؤْمِنِينَ ( 121 )

В това има знамение, но повечето от тях не вярват.

وَإِنَّ رَبَّكَ لَهُوَ الْعَزِيزُ الرَّحِيمُ ( 122 )

Твоят Господ наистина е Всемогъщия, Милосърдния.

كَذَّبَتْ عَادٌ الْمُرْسَلِينَ ( 123 )

И адитите взеха пратениците за лъжци.

إِذْ قَالَ لَهُمْ أَخُوهُمْ هُودٌ أَلَا تَتَّقُونَ ( 124 )

Техният брат Худ им каза: “Не се ли боите?

إِنِّي لَكُمْ رَسُولٌ أَمِينٌ ( 125 )

Аз съм доверен пратеник за вас,

فَاتَّقُوا اللَّهَ وَأَطِيعُونِ ( 126 )

затова се бойте от Аллах и на мен се покорете!

وَمَا أَسْأَلُكُمْ عَلَيْهِ مِنْ أَجْرٍ ۖ إِنْ أَجْرِيَ إِلَّا عَلَىٰ رَبِّ الْعَالَمِينَ ( 127 )

И не искам от вас отплата. Моята отплата е единствено от Господа на световете.

أَتَبْنُونَ بِكُلِّ رِيعٍ آيَةً تَعْبَثُونَ ( 128 )

Нима градите паметник на всяко възвишение за забавление?

وَتَتَّخِذُونَ مَصَانِعَ لَعَلَّكُمْ تَخْلُدُونَ ( 129 )

И правите дворци, сякаш ще векувате.

وَإِذَا بَطَشْتُم بَطَشْتُمْ جَبَّارِينَ ( 130 )

И ако прилагате сила, прилагате я като тирани.

فَاتَّقُوا اللَّهَ وَأَطِيعُونِ ( 131 )

Затова се бойте от Аллах и на мен се покорете!

وَاتَّقُوا الَّذِي أَمَدَّكُم بِمَا تَعْلَمُونَ ( 132 )

И бойте се от Онзи, Който ви е дал вашето знание,

أَمَدَّكُم بِأَنْعَامٍ وَبَنِينَ ( 133 )

и ви е дал добитък и синове,

وَجَنَّاتٍ وَعُيُونٍ ( 134 )

и градини, и извори!

إِنِّي أَخَافُ عَلَيْكُمْ عَذَابَ يَوْمٍ عَظِيمٍ ( 135 )

Страхувам се за вас от мъчение във великия Ден.”

قَالُوا سَوَاءٌ عَلَيْنَا أَوَعَظْتَ أَمْ لَمْ تَكُن مِّنَ الْوَاعِظِينَ ( 136 )

Казаха: “Все ни е едно дали проповядваш, или не си от проповедниците.

إِنْ هَٰذَا إِلَّا خُلُقُ الْأَوَّلِينَ ( 137 )

Това са само обичаите на предците.

وَمَا نَحْنُ بِمُعَذَّبِينَ ( 138 )

И не ще бъдем измъчвани.”

فَكَذَّبُوهُ فَأَهْلَكْنَاهُمْ ۗ إِنَّ فِي ذَٰلِكَ لَآيَةً ۖ وَمَا كَانَ أَكْثَرُهُم مُّؤْمِنِينَ ( 139 )

И го взеха за лъжец, и ги погубихме. В това има знамение, но повечето от тях не вярват.

وَإِنَّ رَبَّكَ لَهُوَ الْعَزِيزُ الرَّحِيمُ ( 140 )

Твоят Господ наистина е Всемогъщия, Милосърдния.

كَذَّبَتْ ثَمُودُ الْمُرْسَلِينَ ( 141 )

И самудяните взеха пратениците за лъжци.

إِذْ قَالَ لَهُمْ أَخُوهُمْ صَالِحٌ أَلَا تَتَّقُونَ ( 142 )

Техният брат Салих им каза: “Не се ли боите?

إِنِّي لَكُمْ رَسُولٌ أَمِينٌ ( 143 )

Аз съм доверен пратеник за вас,

فَاتَّقُوا اللَّهَ وَأَطِيعُونِ ( 144 )

затова се бойте от Аллах и на мен се покорете!

وَمَا أَسْأَلُكُمْ عَلَيْهِ مِنْ أَجْرٍ ۖ إِنْ أَجْرِيَ إِلَّا عَلَىٰ رَبِّ الْعَالَمِينَ ( 145 )

И не искам от вас отплата. Моята отплата е единствено от Господа на световете.

أَتُتْرَكُونَ فِي مَا هَاهُنَا آمِنِينَ ( 146 )

Нима ще бъдете оставени тук в сигурност -

فِي جَنَّاتٍ وَعُيُونٍ ( 147 )

сред градини и извори,

وَزُرُوعٍ وَنَخْلٍ طَلْعُهَا هَضِيمٌ ( 148 )

и насаждения, и палми с узрял плод,

وَتَنْحِتُونَ مِنَ الْجِبَالِ بُيُوتًا فَارِهِينَ ( 149 )

и да изсичате умело в планините домове?

فَاتَّقُوا اللَّهَ وَأَطِيعُونِ ( 150 )

Затова се бойте от Аллах и на мен се покорете!

وَلَا تُطِيعُوا أَمْرَ الْمُسْرِفِينَ ( 151 )

И не слушайте повелята на престъпващите,

الَّذِينَ يُفْسِدُونَ فِي الْأَرْضِ وَلَا يُصْلِحُونَ ( 152 )

които рушат по земята и не поправят!”

قَالُوا إِنَّمَا أَنتَ مِنَ الْمُسَحَّرِينَ ( 153 )

Казаха: “Ти си само омагьосан.

مَا أَنتَ إِلَّا بَشَرٌ مِّثْلُنَا فَأْتِ بِآيَةٍ إِن كُنتَ مِنَ الصَّادِقِينَ ( 154 )

Ти си само човек като нас. Донеси знамение, ако говориш истината!”

قَالَ هَٰذِهِ نَاقَةٌ لَّهَا شِرْبٌ وَلَكُمْ شِرْبُ يَوْمٍ مَّعْلُومٍ ( 155 )

Каза: “Това е камила. Тя да пие в определен ден и вие да пиете в друг.

وَلَا تَمَسُّوهَا بِسُوءٍ فَيَأْخُذَكُمْ عَذَابُ يَوْمٍ عَظِيمٍ ( 156 )

И не я докосвайте със зло, да не ви сполети мъчение във великия Ден!”

فَعَقَرُوهَا فَأَصْبَحُوا نَادِمِينَ ( 157 )

Но я заклаха, после съжаляваха.

فَأَخَذَهُمُ الْعَذَابُ ۗ إِنَّ فِي ذَٰلِكَ لَآيَةً ۖ وَمَا كَانَ أَكْثَرُهُم مُّؤْمِنِينَ ( 158 )

И ги сполетя мъчението. В това има знамение, но повечето от тях не вярват.

وَإِنَّ رَبَّكَ لَهُوَ الْعَزِيزُ الرَّحِيمُ ( 159 )

Твоят Господ наистина е Всемогъщия, Милосърдния.

كَذَّبَتْ قَوْمُ لُوطٍ الْمُرْسَلِينَ ( 160 )

И народът на Лут взе пратениците за лъжци.

إِذْ قَالَ لَهُمْ أَخُوهُمْ لُوطٌ أَلَا تَتَّقُونَ ( 161 )

Техният брат Лут им каза: “Не се ли боите?

إِنِّي لَكُمْ رَسُولٌ أَمِينٌ ( 162 )

Аз съм доверен пратеник за вас,

فَاتَّقُوا اللَّهَ وَأَطِيعُونِ ( 163 )

затова се бойте от Аллах и на мен се покорете!

وَمَا أَسْأَلُكُمْ عَلَيْهِ مِنْ أَجْرٍ ۖ إِنْ أَجْرِيَ إِلَّا عَلَىٰ رَبِّ الْعَالَمِينَ ( 164 )

И не искам от вас отплата. Моята отплата е единствено от Господа на световете.

أَتَأْتُونَ الذُّكْرَانَ مِنَ الْعَالَمِينَ ( 165 )

Нима ходите при мъжете от хората,

وَتَذَرُونَ مَا خَلَقَ لَكُمْ رَبُّكُم مِّنْ أَزْوَاجِكُم ۚ بَلْ أَنتُمْ قَوْمٌ عَادُونَ ( 166 )

а оставяте съпругите си, които вашият Господ е сътворил за вас? Да, вие сте престъпващи хора.”

قَالُوا لَئِن لَّمْ تَنتَهِ يَا لُوطُ لَتَكُونَنَّ مِنَ الْمُخْرَجِينَ ( 167 )

Казаха: “Ако не престанеш, о, Лут, ще бъдеш прокуден!”

قَالَ إِنِّي لِعَمَلِكُم مِّنَ الْقَالِينَ ( 168 )

Каза: “Аз мразя вашето деяние.

رَبِّ نَجِّنِي وَأَهْلِي مِمَّا يَعْمَلُونَ ( 169 )

Господи, спаси мен и моето семейство от това, което вършат!”

فَنَجَّيْنَاهُ وَأَهْلَهُ أَجْمَعِينَ ( 170 )

И спасихме него и семейството му - всички,

إِلَّا عَجُوزًا فِي الْغَابِرِينَ ( 171 )

освен една старица сред останалите.

ثُمَّ دَمَّرْنَا الْآخَرِينَ ( 172 )

После унищожихме другите.

وَأَمْطَرْنَا عَلَيْهِم مَّطَرًا ۖ فَسَاءَ مَطَرُ الْمُنذَرِينَ ( 173 )

И изсипахме върху им дъжд [от нажежени камъни].

إِنَّ فِي ذَٰلِكَ لَآيَةً ۖ وَمَا كَانَ أَكْثَرُهُم مُّؤْمِنِينَ ( 174 )

И колко лош бе дъждът за предупредените!

وَإِنَّ رَبَّكَ لَهُوَ الْعَزِيزُ الرَّحِيمُ ( 175 )

Твоят Господ наистина е Всемогъщия, Милосърдния.

كَذَّبَ أَصْحَابُ الْأَيْكَةِ الْمُرْسَلِينَ ( 176 )

И обитателите на Горичката взеха пратениците за лъжци.

إِذْ قَالَ لَهُمْ شُعَيْبٌ أَلَا تَتَّقُونَ ( 177 )

Шуайб им каза: “Не се ли боите?

إِنِّي لَكُمْ رَسُولٌ أَمِينٌ ( 178 )

Аз съм доверен пратеник за вас,

فَاتَّقُوا اللَّهَ وَأَطِيعُونِ ( 179 )

затова се бойте от Аллах и на мен се покорете!

وَمَا أَسْأَلُكُمْ عَلَيْهِ مِنْ أَجْرٍ ۖ إِنْ أَجْرِيَ إِلَّا عَلَىٰ رَبِّ الْعَالَمِينَ ( 180 )

И не искам от вас отплата. Моята отплата е единствено от Господа на световете.

أَوْفُوا الْكَيْلَ وَلَا تَكُونُوا مِنَ الْمُخْسِرِينَ ( 181 )

И изпълвайте мярката, и не бъдете от ощетяващите!

وَزِنُوا بِالْقِسْطَاسِ الْمُسْتَقِيمِ ( 182 )

И претегляйте с точни везни!

وَلَا تَبْخَسُوا النَّاسَ أَشْيَاءَهُمْ وَلَا تَعْثَوْا فِي الْأَرْضِ مُفْسِدِينَ ( 183 )

И не смалявайте от нещата на хората, и не сейте развала по земята, рушейки!

وَاتَّقُوا الَّذِي خَلَقَكُمْ وَالْجِبِلَّةَ الْأَوَّلِينَ ( 184 )

И бойте се от Онзи, Който сътвори вас и предните поколения!”

قَالُوا إِنَّمَا أَنتَ مِنَ الْمُسَحَّرِينَ ( 185 )

Казаха: “Ти си само омагьосан.

وَمَا أَنتَ إِلَّا بَشَرٌ مِّثْلُنَا وَإِن نَّظُنُّكَ لَمِنَ الْكَاذِبِينَ ( 186 )

Ти си само човек като нас. И мислим, че си лъжец.

فَأَسْقِطْ عَلَيْنَا كِسَفًا مِّنَ السَّمَاءِ إِن كُنتَ مِنَ الصَّادِقِينَ ( 187 )

Спусни върху нас късове от небето, ако говориш истината!”

قَالَ رَبِّي أَعْلَمُ بِمَا تَعْمَلُونَ ( 188 )

Каза: “Моят Господ най-добре знае какво правите.”

فَكَذَّبُوهُ فَأَخَذَهُمْ عَذَابُ يَوْمِ الظُّلَّةِ ۚ إِنَّهُ كَانَ عَذَابَ يَوْمٍ عَظِيمٍ ( 189 )

И го взеха за лъжец, и ги сполетя мъчението на облачния ден. Наистина бе мъчение във великия ден.

إِنَّ فِي ذَٰلِكَ لَآيَةً ۖ وَمَا كَانَ أَكْثَرُهُم مُّؤْمِنِينَ ( 190 )

В това има знамение, но повечето от тях не вярват.

وَإِنَّ رَبَّكَ لَهُوَ الْعَزِيزُ الرَّحِيمُ ( 191 )

Твоят Господ наистина е Всемогъщия, Милосърдния.

وَإِنَّهُ لَتَنزِيلُ رَبِّ الْعَالَمِينَ ( 192 )

Този [Коран] е низпослан от Господа на световете.

نَزَلَ بِهِ الرُّوحُ الْأَمِينُ ( 193 )

Спусна го довереният Дух [Джибрил]

عَلَىٰ قَلْبِكَ لِتَكُونَ مِنَ الْمُنذِرِينَ ( 194 )

в твоето сърце, за да бъдеш от предупредителите

بِلِسَانٍ عَرَبِيٍّ مُّبِينٍ ( 195 )

на ясен арабски език.

وَإِنَّهُ لَفِي زُبُرِ الْأَوَّلِينَ ( 196 )

Той е [споменат] в писанията на предците.

أَوَلَمْ يَكُن لَّهُمْ آيَةً أَن يَعْلَمَهُ عُلَمَاءُ بَنِي إِسْرَائِيلَ ( 197 )

Не е ли знамение за тях, че го знаят учените сред синовете на Исраил?

وَلَوْ نَزَّلْنَاهُ عَلَىٰ بَعْضِ الْأَعْجَمِينَ ( 198 )

И дори да го бяхме низпослали на някой чужденец,

فَقَرَأَهُ عَلَيْهِم مَّا كَانُوا بِهِ مُؤْمِنِينَ ( 199 )

и той им го четеше, пак нямаше да му повярват.

كَذَٰلِكَ سَلَكْنَاهُ فِي قُلُوبِ الْمُجْرِمِينَ ( 200 )

Така вложихме това [неверие] в сърцата на престъпниците.

لَا يُؤْمِنُونَ بِهِ حَتَّىٰ يَرَوُا الْعَذَابَ الْأَلِيمَ ( 201 )

Не ще повярват в него, докато не видят болезненото мъчение.

فَيَأْتِيَهُم بَغْتَةً وَهُمْ لَا يَشْعُرُونَ ( 202 )

А то ще ги сполети внезапно, без да усетят.

فَيَقُولُوا هَلْ نَحْنُ مُنظَرُونَ ( 203 )

Тогава ще кажат: “Дали ще ни се даде отсрочка?”

أَفَبِعَذَابِنَا يَسْتَعْجِلُونَ ( 204 )

А нима за Нашето мъчение бързат?

أَفَرَأَيْتَ إِن مَّتَّعْنَاهُمْ سِنِينَ ( 205 )

Виждаш ли? Ако им дам още години да се наслаждават,

ثُمَّ جَاءَهُم مَّا كَانُوا يُوعَدُونَ ( 206 )

а после ги сполети онова, с което бяха заплашвани,

مَا أَغْنَىٰ عَنْهُم مَّا كَانُوا يُمَتَّعُونَ ( 207 )

с какво ще ги избави даденото им за наслада?

وَمَا أَهْلَكْنَا مِن قَرْيَةٍ إِلَّا لَهَا مُنذِرُونَ ( 208 )

Не погубихме никое селище, без [да му изпратим] предупредители

ذِكْرَىٰ وَمَا كُنَّا ظَالِمِينَ ( 209 )

с напомняне. И не сме Ние угнетители.

وَمَا تَنَزَّلَتْ بِهِ الشَّيَاطِينُ ( 210 )

И не сатаните го спуснаха.

وَمَا يَنبَغِي لَهُمْ وَمَا يَسْتَطِيعُونَ ( 211 )

Не им е отредено и не могат да го сторят.

إِنَّهُمْ عَنِ السَّمْعِ لَمَعْزُولُونَ ( 212 )

Недостъпно е за тях да го чуят.

فَلَا تَدْعُ مَعَ اللَّهِ إِلَٰهًا آخَرَ فَتَكُونَ مِنَ الْمُعَذَّبِينَ ( 213 )

И не зови друг бог заедно с Аллах, за да не бъдеш от измъчваните!

وَأَنذِرْ عَشِيرَتَكَ الْأَقْرَبِينَ ( 214 )

Предупреди най-близките си роднини

وَاخْفِضْ جَنَاحَكَ لِمَنِ اتَّبَعَكَ مِنَ الْمُؤْمِنِينَ ( 215 )

и спусни крилото си над вярващите, които те последват!

فَإِنْ عَصَوْكَ فَقُلْ إِنِّي بَرِيءٌ مِّمَّا تَعْمَلُونَ ( 216 )

А ако ти се противят, кажи: “Далеч съм от онова, което вършите.”

وَتَوَكَّلْ عَلَى الْعَزِيزِ الرَّحِيمِ ( 217 )

И се уповавай на Всемогъщия, Милосърдния,

الَّذِي يَرَاكَ حِينَ تَقُومُ ( 218 )

Който те вижда, като се изправяш [за молитва сам],

وَتَقَلُّبَكَ فِي السَّاجِدِينَ ( 219 )

и [вижда] твоите движения сред покланящите се в суджуд.

إِنَّهُ هُوَ السَّمِيعُ الْعَلِيمُ ( 220 )

Той наистина е Всечуващия, Всезнаещия.

هَلْ أُنَبِّئُكُمْ عَلَىٰ مَن تَنَزَّلُ الشَّيَاطِينُ ( 221 )

Да ви известя ли при кого слизат сатаните?

تَنَزَّلُ عَلَىٰ كُلِّ أَفَّاكٍ أَثِيمٍ ( 222 )

Слизат при всеки клеветник, грешник,

يُلْقُونَ السَّمْعَ وَأَكْثَرُهُمْ كَاذِبُونَ ( 223 )

който надава ухо, и повечето от тях са лъжци.

وَالشُّعَرَاءُ يَتَّبِعُهُمُ الْغَاوُونَ ( 224 )

Поетите ги следват заблудените.

أَلَمْ تَرَ أَنَّهُمْ فِي كُلِّ وَادٍ يَهِيمُونَ ( 225 )

Не виждаш ли, че бродят те из всяка долина?

وَأَنَّهُمْ يَقُولُونَ مَا لَا يَفْعَلُونَ ( 226 )

И говорят, каквото не правят,

إِلَّا الَّذِينَ آمَنُوا وَعَمِلُوا الصَّالِحَاتِ وَذَكَرُوا اللَّهَ كَثِيرًا وَانتَصَرُوا مِن بَعْدِ مَا ظُلِمُوا ۗ وَسَيَعْلَمُ الَّذِينَ ظَلَمُوا أَيَّ مُنقَلَبٍ يَنقَلِبُونَ ( 227 )

освен онези, които вярват и вършат праведни дела, и споменават често Аллах, и се бранят, когато бъдат угнетени. Ще узнаят угнетителите към какво място ще се завърнат.